Удоволствието от вкусен парфюм, нахлуващ в ноздрите ни, е почти несравнимо: малко неща са толкова хубави, колкото хубавата миризма. Но светът не е изграден само от такива удоволствия, той е и миризливо, неприятно място и на всички ни се е налагало да се борим с някои ужасни миризми наоколо - според науката обаче никой аромат не може да се сравни в най-лошия смисъл с гнилия аромат наТиоацетон, известен още като най-смрадливото химическо вещество на планетата.
Непреодолимият навик да се подсмърчат книгите най-накрая получава научно обяснение
Миризмата на тиоацетона е толкова неприятна, че макар сам по себе си да не е токсично съединение, заради миризмата си той се превръща в голяма опасност - способен е да предизвика паника, гадене, повръщане и припадък на големи разстояния, като е в състояние да интоксикира района на цял град. Такъв факт действително се е случил в германския град Фрайберг през 1889 г., когато работниците в една фабрика се опитали да произведатПрез 1967 г. подобен инцидент се случва, след като двама британски изследователи оставят бутилка с тиоацетон отворена за няколко секунди, което предизвиква неразположение дори на хора, намиращи се на стотици метри от тях.
Вижте също: 5 апокалиптични филма, които ни напомнят какво не може да се случи в реалния живот
Формула на тиоацетона
Вижте също: Прекрасните голи тела от 20-те години на миналия векФранцузи изобретяват хапче, което обещава да накара метеоризма да мирише на рози
Любопитно е, че тиоацетонът не е точно сложно химично съединение и малко се обяснява защо мирише толкова непоносимо - съдържащата се в състава му сярна киселина вероятно е двигател на миризмата, но никой не обяснява защо миризмата му е много по-лоша от другите, способна да накара "невинен минувач срещу вятъра да се сгърчи, да увие стомаха си и да избяга вИзвестно е обаче, че отхвърлянето на миризмата на сярна киселина съпътства нашата еволюция - тя се свързва с миризмата на развалена храна, като ефективно оръжие за избягване на болести и интоксикация: оттук и ужасът, предизвикан от миризмата на нещо развалено.
Освен че миризмата на тиоацетон е уникално интензивна, според записите на гореспоменатите случаи тя е "лепкава" и изчезва с дни - двамата англичани, които са били изложени на въздействието на компонента през 1967 г., е трябвало да останат със седмици, без да се срещат с други хора.
Парфюмът използва неврологията, за да възпроизведе мириса на щастие
Компонентът е труден за синтезиране, тъй като остава в течно състояние само при температура -20ºС, а при по-високи температури става твърд - и в двете състояния обаче се усеща призрачната и мистериозна миризма, която според Лоу е толкова неприятна, че кара "хората да подозират свръхестествени сили на злото".
