Достатъчно е да се видим пред котенце или кученце, за да се сблъскаме с едно любопитно, неизбежно и единодушно чувство: неудържимото желание да стиснем и дори да смачкаме най-сладките животинки. Но каква е причината толкова често да ни атакува този комплекс от фелиции, който сякаш ни завладява пред сладурщината? За науката има едно малко парадоксално названиефеномен: "Сладка агресия".

Според изследователи от Калифорнийския университет подобна реакция ни отнема както от емоциите, така и от системата за възнаграждение на мозъка ни - като по този начин влияе както на невронната ни дейност, така и на поведението ни.

Докладът за Cute Aggressions илюстрира как не сме в състояние да се справим с екстремни чувства на еуфория - нещо подобно на сълзите от щастие или, в обратен смисъл, когато се смеем в моменти на напрежение.

Това, което мозъкът прави, за да ви предпази от интензивния пик на дадена емоция, е да изпрати инжекция от противоположно чувство, за да облекчи първоначалното състояние на възбуда - или напрежение. Това обаче е крайна и донякъде неконтролируема реакция на мозъка, като се има предвид, че чувството на сладост пред животните и бебетата се дава, за да бъдем стимулирани да се грижим за тях. Така че, вместо да смачкатеярост с коте или куче, не забравяйте, че разумното нещо, което трябва да направите, е обратното: да се грижите за животното.