След потвърждаването на избора на Жаир Болсонаро за следващ президент на Бразилия към чувството на несигурност за бъдещето на страната, което вече беше неизбежно, се добави и страх, особено от страна на ЛГБТ, чернокожото, женското и коренното население, пред лицето на отвратителните изказвания и отношения, които белязаха пътя на Болсонаро към президентския пост.
След това се разпространява илюстрация, която улавя духа на момента и го потвърждава в чувството за единство и съпротива - изобразява две преплетени ръце с цвете между тях и фразата: никой не пуска ръката на никого .
Но каква е историята зад дизайна и особено зад фразата, която е завладяла хиляди канали в интернет?
Вижте също: "Човекът с дърветата" умира, а наследството му от над 5 милиона засадени дървета остава
Илюстрацията е създадена от татуистката и художничка от Минас Жерайс Тереза Нардели, която споделя в социалните мрежи, че това е нещо, което майка ѝ винаги ѝ е казвала, като насърчение и утеха в трудни моменти.
Вижте също: Кой е в космоса? Сайтът информира колко и кои астронавти се намират извън Земята в моментаНо една публикация във вестник GGN посочва друг исторически контекст на фразата: точно тази реплика е служила и за "вик на ужас" в импровизираните бараки на курса по социални науки в ЮЗУ по време на военната диктатура, когато агентите на режима са прекъснали светлината, за да нахлуят там.
Вижте тази публикация в InstagramПубликация, споделена от ZANGADAS 𝒶𝓀𝒶 thereza nardelli (@zangadas_tatu)
"През нощта, когато осветлението в класната стая внезапно изгаснеше, учениците се търсеха за ръце и се придържаха към най-близкия стълб", се казва в публикацията. "След това, когато осветлението светнеше, те се обаждаха помежду си".
Краят на историята обаче, както е обичайно през оловните години, невинаги е добър: "Често се случваше някой колега да не отговори, защото вече го нямаше", завършва публикацията.
Студентите са задържани от агенти на диктатурата
Връзката между двата произхода изглежда не е нищо повече от тъжно съвпадение, макар духът да е един и същ.
В коментар към първоначалната публикация майката на Тереза обяснява какво се е случило: "Когато изрекох фразата на дъщеря си Тереза Зангадас, не знаех тази история. Но всички сме едно и емоциите ни са смесени във време без минало и бъдеще, когато либертарианският идеал говори сам за себе си", пише тя и заключава: "Благодаря на всички, които се почувстваха по някакъв начин прегърнати, продължаваме заедно, в съпротива."
